Болници – донесе ли всичко?

Кофа в едната ръка, възглавница подмишницата и вентилатор подпрян на бедрото. Влизам през вратата на онкологията и раницата която стърчи над рамото ми, не позволява на портиера да види лицето ми. Това не го интересува, защото е свикнал, че роднините на пациентите трябва да донесат всичко и по този начин моята барокова конструкция от перки, кофа и чаршафи не го безпокои. Той все още не знае, но в една от торбичките която виси някъде от мен му нося хляб и бъркани яйца, за да ме остави след часа на свиждане.

Влизам в стаята и Моника държи ръката на майка си, чието лице всеки път е все по-издължено. Има рак на хранопровода и може да се направи малко, въпреки, че госпожата още не го знае. Никога не съм разбирала отказът на лекарите да те информират – директно – колко малко време остава до края, но уважавам решението на семейството, въпреки че не се присъединявам към лъжата, че всичко скоро ще бъде добре.

Стаята е слабо осветена и въздухът мирише на болка. Започвам да разопаковам това което съм донесла. Изваждам торбичката с прах за пране и препаратът за миене на банята, чийто „аромат” залива всичко. С кофата можем да изкъпем госпожата, и да изчистим тоалетната, тъй като сифонът не работи. За голямото чистене донесох няколко чифта жълти ръкавици опасявайки се от микробите, които мога да уловя от всяка болница. Моника ме кара да продължа с разопаковането и изваждам кутията с храна и едно специално пюре за болната. Възглавницата се съчетава прекрасно с чистите чаршафи, които прикриват петната на мръсния матрак.

Най-голямата придобивка е вентилаторът, и го включвам с два голи кабела, които се показват от стената. Продължавам да изваждам и стигам до торбичката с медицински материали.Успях да намеря няколко подходящи игли за системата, тъй като тази която е на ръката и е дебела и причинява болка. От черния пазар купих бинтове и памук.Най-трудното – което ми костваше дни на невъзможни замени – бяха хирургичните конци за утрешната операция. Донесох също така и една кутия с еднократни инжекции, защото е изкрещяла към небето, виждайки медицинската сестра със стъклена.

За развлечение, се бях натоварила и с едно радио, а на другата пациентка и бяха донесли телевизор. Моята приятелка и майка и могат да гледат сериала, докато аз търся лекаря, за да му дам подарък изпратен от съпруга на болната. С приближаване на часа за спане една хлебарка преминава по стената до леглото и се сещам, че донесох и спрей срещу насекоми. В раницата има още няколко лекарства и подаръкът за момичето от лабораторията. Парите са в джоба ми, тъй като бързата помощ е само за спешни случаи и ако я изпратят – вече изгубил надежда- в къщи, трябва да вземеш „Панатакси”

Срещу нашето легло една възрастна жена яде водната супа, която е дадена от персонала на болницата. Около леглото и няма торба, която да е донесена от семейството и няма възглавница за да подпре главата си. Поставям вентилатора така, че да може да я освежава и говоря за приближаването на другия ураган. Без да си даде сметка, чука на дърво по вратата, без да мога добре да разбера дали от страх от болестта или ужасена от условията в болницата. Една жена преминава викайки, че продава хляб с шунка за придружаващи болните, а аз се затварям в банята, която мирише на жасмин след моето миене.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s